Американски анализатор: Радев е уникален играч, следва собствен път

Автор: Матю Бойс, Център за Европа и Евразия в Института „Хъдзън“* Министър-председателят Румен Радев може да е доста доволен от положението си. Огромната му победа на изборите на 19 април даде на неговата партия „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ съществено мнозинство в парламента. Бившият вицепрезидент Илияна Йотова зае предишната му длъжност и води в допитванията за президентските избори на 25 октомври. Неговите хора са на всички нива на властта и популярността му остава висока. Нито една партия не е управлявала самостоятелно България от 2001 г. насам и нито един политик не е имал такова влияние в страната от 1989 г. Сто дни след встъпването му в длъжност, става по-ясно какво прави Радев с тази власт. Корупция и завладяна държава Радев показа известен напредък по проблемите с корупцията и завладяната държава - проблеми, които избирателите искат най-много да реши, но се движи бавно. Той бързо свали охраната на санкционирания по закона „Магнитски“ олигарх, превърнал се в политик Делян Пеевски, и на бившия премиер Бойко Борисов, които много българи смятат за корумпирани. Но депутатите на Радев отказаха да създадат парламентарна комисия за разследване на Пеевски с аргумента, че това ще бъде просто „говорилня“. След това, в края на юли, правителството сезира Сметната палата с искане за проверка на имуществото на Пеевски, като резултатът от нейното разследване се очаква в рамките на три месеца. За да се бъдат отпуснати близо 1,4 милиарда евро, които ЕС беше замразил заради притеснения за върховенство на закона и други проблеми, правителството създаде Антикорупционна комисия и прие закони за отчетността на главния прокурор и за противодействие на корупцията. Тези действия освободиха повечето от средствата от ЕС, а крайният срок за оставащите реформи е 31 август. Българите до голяма степен ще оценяват Радев по решаването тези на проблеми. Опозиционните лидери казват, че ще подкрепят Радев, ако се справя с въпросните проблеми, но ще организират протести, ако не се справя. Пеевски е лакмусовият тест, но той се ползва с имунитет като народен представител. Външна политика Премиерът Радев ясно следва по-независима външна политика от предшествениците си. Неговите изявления, действия и пътувания показват, че той търси максимална маневреност в рамките на съюзите, в които участва България, като лавира между НАТО, ЕС, Русия и САЩ. В първата си реч пред парламента Радев очерта суверенитет, реализъм и „по-прагматична“ външна политика. Той намали българското участие в ключови регионални формати, а президентът Йотова пропусна срещите на върха на инициативата „Три морета“ и на „Букурещката деветка“. Като отиде на първи посещения в Берлин и в Париж, Радев даде сигнал, че НАТО и ЕС не са неговите най-големи приоритети, макар че Берлин остава ключов елемент от принципа на цар Борис III от времето на Втората световна война „винаги с Германия, никога срещу Русия.“ Радев е непостоянен по отношение на САЩ, като първо постави невъзможни условия за базирането на самолети за операции в Иран, а след това се съгласи да ги приеме 1 октомври. По-благосклонен към Русия Радев се държи благосклонно към Русия по-открито от своите предшественици. Той многократно призовава за „нова архитектура на сигурност“ в Европа, която би благоприятствала Русия. Той отказа да подкрепи трибунал на Съвета на Европа за военни престъпления срещу Путин и упорито избягва да критикува Москва. Радев намали връзките с Украйна, като през юни спря доставките на оръжие след като предшествениците му бяха предоставили 13 пратки. Външният му министър предизвика суматоха, като асоциира България към декларация от среща на върха за Украйна, от която правителството се дистанцира. След като Радев обяви изтеглянето на България от „Коалицията на желаещите“, външният му министър каза, че София никога не е била член. С коментар, че „времето за кръстоносни походи е отминало“, Радев постави условие за одобряването на 21-ия пакет от санкции на ЕС - да се изключат от списъка трима руснаци: патриарх Кирил, акционерът в „Лукойл“ Вагит Алекперов и бизнесменът Искандер Махмудов. Въпреки това, Радев не се държи като пълен „прокси на Путин“. На срещата на върха на НАТО в Анкара той поиска сътрудничество с Украйна в областта на енергетиката и дроновете, макар да предложи малка подкрепа. Неотдавна той изпрати посланик в Киев, след като България нямаше такъв в Украйна от 4 години и половина, а търговските доставки на оръжие за Киев продължават. Всъщност подходът на Радев е да не се конфронтира с Русия, да „насърчава мира“ и да защитава българската икономика. Той иска и двете - да е на страната на Запада, но не напълно, и да балансира между Изтока и Запада. Но не е „още един Орбан“ или „още един Фицо“ Радев не е „още един Виктор Орбан“. Той няма парламентарно супермнозинство, нито амбицията да води европейските патриоти. България не е толкова зависима от руската енергия, а и той не може да си позволи наказания от ЕС. Аналогията със словашкия премиер Роберт Фицо също не пасва напълно. Радев не използва агресивната реторика на Фицо, културни теми и оплаквания и не е бил толкова враждебен към медиите. Но е уникален Вместо това Радев следва собствен път. Той е уникален играч и преследва собствените си интереси по уникален начин - като балансира, застрахова се и участва в сделки с партньори, без да удовлетворява никого напълно. Депутатите на Радев наричат това „многопластова дипломация“. Други го наричат „мултивекторна“ или „многогласова“ заради това, че отправя различни послания към различни аудитории. Опозиционните лидери го наричат шизофрения. Този подход ще направи постигането на съгласие с Радев предизвикателно. Той остава слабото звено и сложният партньор, какъвто беше като президент. Това ще направи трудна задачата за постигане на успехи, както при други съюзници, но може да се постигне. *Матю Бойс е старши анализатор в Центъра за Европа и Евразия в Института „Хъдзън“ във Вашингтон (консервативен мозъчен тръст). Има над 30-годишна кариера в дипломацията, бил е заместник-помощник държавен секретар на САЩ, лектор в Школата за международни отношения в университета „Джонс Хопкинс“, университета „Джордж Вашингтон“ и Американския университет. Бойс е отговарял за инициативата „Три морета“, работил е в мисията на САЩ в НАТО и е бил политически съветник на трима генерали на САЩ в Европа.