Българско предложение влиза в резолюцията за изкуствения интелект и бъдещето на труда
10 септември 2026 г.
Народният представител от „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ Весела Момчева-Таун участва в заседанието на Комисията по политически въпроси и демокрация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на което една от водещите теми бе изкуственият интелект и бъдещето на труда. Това съобщи в профила си във фейсбук Момчева-Таун.
И допълни, че участва в работата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа като ръководител на българската парламентарна делегация, номинирана от „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“. „За мен това е не само отговорност да представлявам страната ни, но и възможност България да има своя глас и свои конкретни предложения в европейския дебат“, посочи народният представител.
При обсъждането на доклада за ролята на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при оценката на въздействието на изкуствения интелект Момчева-Таун поставила въпроса за един риск, за който все още се говори недостатъчно - новото регионално разделение, което технологичната трансформация може да създаде.
„Като представител на България подчертах, че технологичната пропаст вече не е само между Европа и САЩ или Китай. Съществува риск тя да се задълбочава и вътре в самите държави - между столиците и големите технологични центрове, от една страна, и селските, периферните и по-слабо развитите региони от друга. За държави като България този въпрос е особено важен. Регионалните различия вече се проявяват в достъпа до инвестиции, дигитална инфраструктура, квалифицирани кадри и обучения, както и във възможностите на малките и средните предприятия да внедряват нови технологии“, посочва народният представител от „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“.
Тя предложила в проекторезолюцията да бъде включен нов текст, който призовава ОИСР да разработи конкретни показатели за измерване на националното и регионалното измерение на прехода към изкуствения интелект - различията в достъпа до дигитална инфраструктура, инвестициите, свързани с изкуствения интелект, уменията и обученията, капацитета на малките и средните предприятия да внедряват тези технологии и създаването на нови възможности за заетост. Целта е навреме да бъдат идентифицирани и ограничавани проявите на новото „регионално разделение по отношение на изкуствения интелект“.
„Предложението ми беше прието от Комисията и влиза в проекторезолюцията. То получи подкрепа и в няколко изказвания по време на обсъждането, включително от самия докладчик, който подчерта значението и навременността на поставения регионален аспект. За мен това е важно, защото зад големия разговор за технологиите стоят съвсем конкретни въпроси: какво ще се случи с работните места, кои професии ще се променят, какви нови умения ще бъдат необходими и дали всички региони ще имат еднакъв шанс да се възползват от тази трансформация“, отбеляза Весела Момчева-Таун.
По думите ѝ изкуственият интелект трябва да бъде инструмент за сближаване и създаване на възможности за всички европейски региони, а не поредният фактор, който задълбочава различията между тях. „Този разговор трябва да продължи и в България. Необходимо е отрано да установим кои професии, отрасли и региони ще бъдат най-силно засегнати, да предвидим необходимите нови умения и да инвестираме навреме в обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация на кадрите. Технологичната трансформация не трябва първо да се случи, а след това да търсим решения за хората, останали без необходимите умения или възможности. Подготовката трябва да започне сега“, подчерта Момчева-Таун.
И сподели още: „За мен участието в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа има истинска стойност, когато не остава само на нивото на европейския дебат, а води до конкретни предложения, които могат да намерят своето продължение и в България. Днешното приемане на българското предложение за регионалното измерение на прехода към изкуствения интелект е именно такава стъпка. България трябва да започне подготовката си за промените в света на труда сега - с изследване, нови умения, обучение и преквалификация, така че технологичният напредък да създава възможности, а не да оставя хора, професии и цели региони назад“.