Новини

Велислава Петрова: Показахме, че България може да бъде надежден партньор и държава със собствена позиция

28 август 2026 г.

Велислава Петрова: Показахме, че България може да бъде надежден партньор и държава със собствена позиция
„Показахме нещо важно - България може едновременно да бъде надежден партньор и държава със собствена позиция. Това не отслабва съюзите ни. Напротив - прави участието ни в тях по-съдържателно“. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю за „Стандарт нюз“. Тя сподели, че най-голямото предизвикателство за нея през първите 100 дни управление на правителството начело с премиера Румен Радев е било намирането на национален консенсус. „В един и същ период едни ни описваха като прокремълски - заради това, че не сме се съгласили да санкционираме патриарх Кирил. Други ни описваха като прекалено угаждащи на евроатлантическите ни партньори - за това, че сме спазили съюзническите задължения към САЩ. Тези етикети очевидно се изключват взаимно, именно защото не отговарят на истината“, посочи министър Петрова. В интервюто тя споделя и визията си за това каква трябва да бъде българската външна политика: „Външната политика трябва да представя страната с гордост, а не с примирение, да стъпва върху националния интерес и да се адаптира към реалностите, от които сме част. Малцина европейски външни министри в съвременната ни история са водили външна политика при две войни в непосредствена близост и в условията на икономическо напрежение. Аз не подценявам факта, че ние сме членове на ЕС, НАТО и ООН. Това е нашият компас. Съвременната политика обаче предполага много повече адаптивност отколкото конюнктурни позиции, по-добра способност за бърза реакция и ориентация в зависимост от конкретните възможности за страната ни“. „След близо двадесет години членство в ЕС не можем да се задоволяваме само с участие. Искам България да бъде държава, която предлага решения, изгражда партньорства и превръща географията си в сила - като работи за свързаността на целия континент с други региони и за намаляване на зависимостите ни“, казва още външният ни министър. „България не предприема враждебни действия срещу Иран и няма спор с иранския народ. Сътрудничеството ни със САЩ е част от съюзническите ни отношения и от стратегическото партньорство между двете страни. Позицията ни е категорична - изключено е българска територия да бъде използвана за преки военни действия, свързани с конфликта в Близкия изток“, така Велислава Петрова отговаря на въпрос за създалото се напрежение в Безмер по повод решението на парламента за допускане на американски самолети-цистерни в авиобазата там. Министър Петрова допълва, че полемиката около приемането на американските самолети е била „пореден случай на заиграване със страховете на хората за политически цели“. Министърът коментира и отношенията на България със Северна Македония, като посочи, че „не е налице политическа воля в управляващите в Скопие, за да започне да се изпълнява Европейският консенсус от 2022 г. (изискващ вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония)“. „Поведението на властите (в Скопие) по случаи като този с Ива Михаилова (на която не бе разрешено да се лекува извън Северна Македония) не дават голяма надежда за сериозен напредък в положителна посока. Конфронтацията и антибългарската реторика не приближават Северна Македония до ЕС, а единствено водят до загуба на ценно време“, допълва Велислава Петрова. На въпрос каква трябва да бъде следващата голяма национална цел на българската външна политика, министър Петрова отговаря: „След Шенген и еврозоната следващата ни конкретна стратегическа цел е присъединяването към ОИСР. Това е своеобразен печат за качество за държавата - силен сигнал към чуждите инвеститори за високи стандарти, добро управление и предвидима бизнес среда. За гражданите това в крайна сметка означава по-добро управление и по-висок стандарт. По-голямата ни амбиция обаче трябва да бъде друга - България да превърне членството си в европейските и евроатлантическите структури в реално политическо и икономическо влияние. Време е да преминем от въпроса „към какво още да се присъединим“ към въпроса „какво може България да води“. И отговорът вече се очертава: сигурността в Черно море, свързаността между Европа и Централна Азия и разширяването към Западните Балкани. По тези три теми имаме интерес и капацитет да бъдем водещи“.