За двойния стандарт и политическия театър: Защо Бюджет 2026 не е противоконституционен

Автор: Стефан Белчев, народен представител от „Прогресивна България“, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия в 52-ото Народно събрание на Република България През последните дни сме свидетели на поредната шумна акция на опозицията, която сезира Конституционния съд с твърдението, че Бюджет 2026 бил „противоконституционен“ заради заложения дефицит. Като част от екипа на „Прогресивна България“ съм длъжен да споделя моето мнение по повод тези манипулации с езика на фактите и правото. В свои интервюта нееднократно съм предупреждавал за системното публично насилие над Закона за публичните финанси (ЗПФ), което се извършваше в миналото. Тогава, при абсолютно същите законови рамки, се пренасочваха милиарди левове с постановления на Министерския съвет (ПМС) „под масата“ чрез умишлено подценени приходи и изкуствени излишъци, изцяло заобикаляйки парламента. Тогава днешната опозиция мълчеше. Днес, когато изваждаме всичко на светло и разчитаме прецизно всеки лев пред очите на обществото, същата тази опозиция изведнъж стана „пазител на фискалните правила“. Нека припомним какво казва сухото право и защо атаката им срещу Бюджет 2026 няма абсолютно никакво правно основание: 1. Конституцията НЕ фиксира количествени фискални ограничения! В действащата Конституция на Република България няма нито една разпоредба, която да забранява бюджетен дефицит, да го ограничава до 3% от БВП или да изисква балансиран бюджет. На конституционно ниво правомощията са ясно разделени: чл. 84, т. 2 урежда изключителната компетентност на Народното събрание да приема бюджета, а чл. 87, ал. 2 - изключителната компетентност на Министерския съвет да го изготвя и внася. Извън това Основният закон не фиксира никакви количествени показатели. КС оценява съответствието на законите спрямо Конституцията, а не дали един закон съответства на друг обикновен устройствен закон (какъвто е ЗПФ). Законът за държавния бюджет не е противоконституционен само защото предвижда касов дефицит. 2. Гъвкавост на европейските правила и разликата в методологията. Опозицията умишлено спекулира с европейското право. Член 126 от ДФЕС не съдържа абсолютна забрана за приемане на бюджет с дефицит над 3%. Той урежда гъвкав механизъм за наблюдение, оценка и корекция, при който Европейската комисия и Икономическият и финансов комитет преценяват всички относими икономически фактори - включително наложеното от геополитическата ситуация увеличение на разходите за отбрана от 2024 г. насам. Нещо повече: критерият по чл. 126 ДФЕС изобщо не се измерва чрез касовия дефицит, който гласуваме в КФП, а оценката се извършва по съвсем различна международна методология - ESA 2010. Самото превишаване на референтната стойност не е автоматично нарушение на Договора, а окончателната преценка принадлежи единствено на институциите на ЕС. 3. Конституционният приоритет на разходите. Независимо от икономическото състояние на държавата, съществуват разходи, които са пряко свързани с конституционно установени права на гражданите, международни договори и закони. Сферите на отбраната и сигурността, здравеопазването, образованието, социалната политика, осигурителните отношения и финансовото обезпечаване на взаимоотношенията с общинските бюджети задължително трябва да бъдат заложени в закона. Ето защо фискалните ограничения в ЗПФ не могат да имат абсолютен характер - те не могат да се разглеждат изолирано и да блокират функционирането на социалната държава. 4. Държавата действа изцяло в рамките на процедурите по ЗПФ. Самият Закон за публичните финанси (чл. 27) предвижда ясен механизъм при негативно отклонение. Законът изисква предприемането на действия за преодоляване на отклоненията, каквито ние изрично сме записали, че ще предприемем - чрез средносрочната бюджетна прогноза и залагането на конкретни мерки за ежегодното му намаление до постигане на балансирано салдо. Народното събрание приема закон за държавния бюджет, а не бюджет на ниво КФП, и използваме точно предвидените в ЗПФ инструменти за дерогации и компенсации. Истинската цел на атаката: Служебното сезиране на КС няма за цел да защити правото - то има за цел да блокира държавата, да създаде изкуствен хаос и да спре дълбоките дебати за реформи в данъчната и фискалната система, които подготвяме за Бюджет 2027. Политическите и европейскоправните последици не водят сами по себе си до извод за противоконституционност. Бюджет 2026 слага край на старите счетоводни практики и извежда разходите на светло и няма да допуснем евтин популизъм на гърба на българските граждани да спре развитието на страната!